Победител⛧Асансьор

4 ноември 2025

Еха! 😳

Темата за октомври възпламени реакция, каквато не сме очаквали! 36 участници ни изпратиха своите разкази от две изречения по имейл, като коментар във Фейсбук и под актуалната тема на сайта ни. Общо 87 истории за примигващи лампи, етажи-фантоми и прегладнели кабини, които ту ни качваха, ту ни сваляха. Наистина, еха!

Броят получени разкази не е рекорден, но качеството им е. Отделяхме още и още истории, които да отличим и от които една да спечели конкурса, но това се оказа невъзможно!

Имаше къси и хитроумни истории, имаше безкрайно дълги и усложнени, но с богат език и умело изплетени, имаше такива с дълбоко послание и такива, които са чист, откровен ужас... Как да изберем само един победител? Или двама? Или трима?

Истината е, че всички истории, които ще прочетете по-долу, заслужават първото място. Участниците достигнаха до писателско реми помежду си и макар да не получиха книга, получават уважението на СРВ2И, който все още не смее да ползва асансьора, за да се добере до криптата си!

Можем да отличим много повече истории (само Ангел Богатинов ни изпрати 30 парчета страхотии), с което публикацията ще стане безкрайна. За да се поберем все пак в някаква рамка, ще споменем само част от най-доброто. Горещо препоръчваме да прочетете всички истории под поста с темата „Асансьор“ и поста „Последен ден на месец октомври...“:

Iliyan Dimitrov

Денят беше изпълнен с някакво трепетно, едва ли не жужащо във въздуха обещание за нещо хубаво, когато вместо да тръгне нагоре, асансьорът внезапно пропадна, подмина партера, приземните етажи и продължи надолу в непрогледен, вледеняващ и странно усукан мрак, докато той пищеше обезумял, а гърлото му се свиваше до точка от невъзможна за преглъщане агония. Времето сякаш се разтегна в безсмислена, неосезаема, неразбираема, дисонансна поредица от опити да си поеме въздух, да овладее неконтролируемите си треморни гърчове и да устои на безумния ужас на разпадащото му се съзнание, в което спомените от предишния му живот се изгубваха като парчета от цветен пъзел, всмукан от преминаващ вихър, оставяйки го ограбен, разголен, изпразнен от смисъл и съдържание и готов – да се роди...

***

Деница Табакова-Желязкова

– Тези асансьори не са като онези лъскавите, дето ги гледаш по филмите, моето момче, имат си душа – асансьорният техник поглади добре поддържания си мустак – например този вече 25 години го храня.

Сетне избърса омаслените си ръце във вече мръсна гидория и бутна нахалния младеж в асансьорната шахта от дванайсетия етаж.

***

Ангел Богатинов

Асансьорът пропадаше, докато крехката старица в ъгъла се смееше зловещо, а останалите пътници крещяха истерично. Асансьорът се разби с пронизителен писък на огънат метал в бетонните основи на шахтата, а от четвъртия етаж продължаваше да се носи зловещия кикот на увисналата във въздуха бабичка.

***

Cucurbita Maxima

Асансьорът беше претъпкан, така че двамата с Нора едва набутахме вътре нея, бебето и сгънатата количка, а аз проследих с поглед как заминават нагоре и поех, пъшкайки, по стълбите към последния, десети етаж.

Изумлението ми беше огромно, когато там изобщо не намерих асансьорна врата и премина в паника, щом открих, че такива липсват и на всички останали осем етажа.

***

Вика Овранко

Бързо се шмугнах в тесния асансьор с надрасканите стени, с усилие дръпнах древната метална решетка, натиснах пожълтелия бутон за четвъртия етаж и стрелката потрепери, а после без никаква логика, студената кутия тръгна надолу с мъртвешка бавност, докато не спря на „–1“ – етаж, който не съществуваше нито в схемата, нито в здравия ми разум. Вратите се отвориха с ръждиво скърцане и от мрака ме облъхна остър мирис на формалин, влажна мазилка и нещо, от което се носеше мъртвешка смрад – нещо, което се наведе към мен и прошепна: „Защо пак се връщаш?"

***

Мария Коларова

В сградата, в която живеех, всички се качваха по стълбите, въпреки че имаше асансьор. Решението ми да го използвам бе най-ужасяващото нещо, което съм правил – когато вратите се затвориха, разбрах, че таблото с копчета за етажите го няма, както и че нямам обхват на телефона.

***

Яна Медникарова

Туптящото сърце на блока, построен някога за служителите на електроцентралата, беше асансьорът – движеше се уверено, беше нов, лъскав, почти горд. Сега едва креташе нагоре и надолу като грохнал старец – разбит, надраскан, блъскан, унижаван и поругаван, но се крепеше с една цел – да взема от всеки, който се качи, по нещо дребно: мисъл, мечта, част от смелостта и страстта към живота, и така незабелязано да остави след себе си само кухи черупки от хора, подобни на сухи дървета в мъртва гора.

***

Tsvetelina Manova

Странно чувство на дежавю ми припомня, че съм била тук и преди: в този изоставен асансьор, с процеждаща се от увисналата от тавана крушка оскъдна светлина, пропит с миризма на мухъл и изпражнения, в който децата от квартала ме затвориха, когато бях на седем, оставайки ме да вия с часове, дращейки с нокти по решетката до кръв. Този път обаче е различно, този път не аз съм жертвата, чиито писъци разкъсват нощта, а същите тези деца, вече превърнали се във възрастни: чувам виковете им, примесени със звука на чупещи се кости, усещам миризмата на изригващите през устите им вътрешности, наблюдавам в захлас сгромолясващите се по земята тела, докато Нещото, което изригна от дълбините на Асансьора, за да ме спаси в онази адска нощ, настъпва бавно и неумолимо към своята цел, усмихвайки се – обеща ми, че Никой Вече Няма Да Ме Наранява.

***

Елиса Хес

Тъкмо когато се прибра, Зийна дочу непривичен, глух шум в коридора на първия етаж и се отправи по посока на звука, а пред очите ѝ се разкри грозна гледка, която я вкамени на мига: вратите на стария асансьор се отваряха и затваряха безспир, като блъскаха обезобразена човешка глава между окървавените си метални рамки и се цапаха с разбит мозък. Вътре, по плувналите в кръв плочки в тясното, полуосветено смрадливо помещение, се търкаляха насечени късове плът.

***

Мирослава Иванова

2 секунди. В първата си помисли възмутено, че отново няма осветление, а в следващата гравитацията я изтръгна рязко от заблудата – всъщност нямаше асансьор...

Всички разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.

Oчаквайте новата тема след минути!