Победител⛧Метал
3 юни 2025
Скъпи хора!
Време е да обявим победителя и отличените в майското издание на конкурса „Страшен разказ в две изречения“!
Получихме 86 шрапнела от 44-ма от вас, сред които много нови лица: добре дошли! Виждаме ви!
Изборът на победител за пореден път бе труден, тъй като ставате все по-добри!
Подбрахме 12 творби, всяка от които е достойна да заеме първото място. Харесахме идеите, харесахме изпълнението, но все пак трябваше да изберем само един победител.
Спряхме се на автора, написал ¼ от отличените разкази, а именно – Ангел Богатинов! Той за поведен път има възможността да си избере книга по избор от най-новите заглавия на Издателска къща БАРД. Ето ги и самите разкази:
Ангел Богатинов
Всяка вечер баща му щателно проверяваше зъбите му, след което хващане потъмнелите от сажди ковашки клещи, набутваше ги нетърпеливо в устата му и изтръгваше израсналия златен зъб. През деня, синът на ковача бе свободен да се шляе и да си играе, но днес момчето бе дваж по-нещастно и уплашено, защото под ожуленото коляно бе пробляснало злато.
***
Ангел Богатинов
Край пътя, водещ към града, се издигаха бесилки, а от всяка висеше по една жалка останка от жена, някога набедена за вещица. Окъснелият пътник изтръпна, когато чу зад него позвъняването на медна камбанка, на което отговориха стотици други, окачени по пръстите на обесените.
***
Ангел Богатинов
Главният готвач и неколцината оцелели матроси се бяха притиснали като подплашени от бурята животни в единия ъгъл на стоманения ковчег, в който се бе превърнал запечатаният отсек на потъващата подводница. Всеки от тях потреперваше, облян в студена пот, при всяко зловещо простъргване по метала, надявайки се водата да достигне до тях преди съществото, което гризеше херметичната врата.
Другите разкази, които са по темата, имат оригинален сюжет и са добре изпълнени, са:
Дени Методиев
Златото бе един от малкото метали, които успешно оковаваха душите до смърт в нищо неподозиращите тела, които ги носеха. Притежателите на такива души често бяха визуално неразличими от останалите и единственото, което ги издаваше, беше миризмата на мърша.
***
Дени Методиев
Обучението на хуманоидния робот-домашен помощник преминаваше гладко – вече отлично се справяше с всякаква домакинска работа и се превръщаше в неизменен работник, събеседник и дори приятел. До една семейна киновечер, когато вдъхновен от главния герой във филма, роботът се обърна и впи металните си зъби в сънната артерия на собственика си.
***
Desislava Deller
Повдигнах черепа, който въглеродното датиране беше определило на възраст над шест хиляди години и почуках по пластината от непозната метална сплав.
– Влееесссс! – разнесе се съскащ глас от вътрешността, а пластината изщрака и разкри бездънен, тъмен отвор.
***
Luna Kahiba
В хромираната повърхност на крана на мивката проблясват ръцете на мъж, който безмълвно притиска лицето на жена към водата, а капките вода по метала улавят отчаяните ѝ движения. Когато всичко утихва, отражението не изчезва — в него тя все още се бори, сякаш самата баня помни.
***
Петя Пелкина
– Този път Скулпторът е заливал различни части от тялото на жертвата с различни разтопени метали, докато е била още жива, намествайки крайниците ѝ в положението, в което ги виждате, като фаталният край е настъпил едва след като е излял разтопено олово в гърлото ѝ – докладва д-р Хоумграс. Копелето, направило това, беше извратено, но не можех да не се възхитя на произведението на изкуството, което беше създал.
***
Kristina Meshulam
Събудих се от собствената си астматична кашлица – въздухът беше спарен и миришеше на рози, карамфили и хризантеми – най-силните алергени за мен, а щом понечих да отметна одеялото и да стана, се оказа, че отгоре си имам тънък чаршаф, а цветята ме покриват плътно, като тежко одеяло. И когато челото ми глухо се млатна в нещо метално, осъзнах: от този ковчег нямаше да мога да се измъкна.
***
Cucurbita Maxima
Кога разбрах какво всъщност съм? Случи се инцидент в цеха, просто глупава злополука – ръката ми беше срязана до костта... само че не беше кост, а метал.
***
Виктор Чулев
Цар Мидас сложи ръкавицата и погали по главата невръстния си син, а когато вдигна ръката си, видя нея – миниатюрната дупка на малкия пръст.
***
Йовелина Иванова
Сред задушливия въздух на изоставената ковачница, където ръждата ядеше метала като проказа, се чуваше зловещо туптене – сякаш сърце от чугун биеше в очакване. Нещо изкривено, изковано от вековни проклятия и скрити в сенките стоманени остриета, бавно се надигаше от мрака, с поглед като разтопено олово.
Всички тези разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти!
Новата тема очаквайте по-късно днес!