Победител⛧Остров Витоша
4 май 2026
Скъпи приятели!
Април мина и е време да обявим резултатите от конкурса Страшен разказ в две изречения.
Участваха 19 автори с общо 45 апокалиптични произведения.
Темата беше трудна, но още по-трудно бе избирането на един победител!
Подбрахме 12 разказа, но нито един не надделя чувствително над останалите: някои изпълняват условието за краткост, други – условието за богат изказ, трети са адски зловещи... Как да изберем само един победител?
По-долу ще намерите тези 12 творби, които подбрахме, за да можете сами за себе си да прецените кой е вашият любимец.
Понякога се замисляме дали в такива случаи да не направим гласуване кой трябва да е победител и публиката да реши, но рискуваме да победи авторът с най-много фейсбук приятели, а не най-добрият.
Затова оставяме нещата така.
В сърцето на СРВ2И всички тези автори са победители.
Те успяха да накарат тази кошмарна тема да работи за тях и я използваха по най-умелия начин!
Разказите ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.
Новата тема очаквайте по-късно днес...
🌊🌊🌊
Lin Lazarova
Мощен тътен разтърси панелките, разцепи ги по дължина, струи пръст изригваха и ги зариваха, хората валяха от прозорците им като порой от пищящи мравки. Докато падаше стремително към стърчащия пилон, доскоро крепящ детска люлка, Раджеш осъзна, че тътенът всъщност представляваше тръбене на четири паникьосани слона, които вече не крепяха света, а биваха изсипвани с товара си от черупката на космическата костенурка Акупара, на която ѝ беше втръснало от отговорности.
🌊🌊🌊
Demian Satanailoff
Радиацията при нас под няколко километра скала е почти в нормите! Бункер Еверест предава... но отговор няма...
🌊🌊🌊
Vika Ovranko
Ден 245, откакто повърхността на Земята започна да губи твърдостта си и постепенно да поглъща всичко живо и неживо в недрата си, оставяйки незасегнати малки спасителни островчета, натъпкани с невъзможен брой хора. Седя на върха на кулата „Токио Скайтрий“, вече загубила почти двеста от своите шестстотин тридесет и четири метра, взирам се надолу и с мъка гледам как планетата пълни търбуха си, а дилемата ми става все по-голяма – да чакам да ме погълне бавно или да се хвърля от кулата сега и да се свърши...
🌊🌊🌊
Denislav Metodiev
Стоейки на ревизионната площадка на кулата на връх Ботев, си мислех какъв щастливец съм, че най-накрая успях не само да изкача върха, но и да се извися над него. Гледката сигурно щеше да е величествена, ако ги нямаше стотиците тела на клетите удавници, които се носеха около мен по повърхността на безкрайната водна шир.
🌊🌊🌊
Grigor Ganchev
Летните пожари за поредно лято превръщат склоновете на планината в океан от пламъци, а върхът ѝ – в самотен остров. Писъците на децата, които бях оставил преди няма и час да си доспят в хижата, сега се извисяват над пращенето на пламъците като песен на сирени и ме примамват да оставя зад гърба си пустеещия бряг и да се превърна в овъглен удавник.
🌊🌊🌊
Veneta Kisheva
Черни връх оправда името си: почерня от гарвани, дошли да довършат последните оцелели, търсещи спасение от морето остри като бръснач кристали, които адското земетресение изтласка от древните дълбини на земята. Раздирайки повърхността, те изригваха с грохот към потъмнялото от прах небе и безпощадни в устрема си, разсичаха всичко, изпречило се на пътя им.
🌊🌊🌊
Ангел Богатинов
Бог наказал хората с различни езици след като се опитали да достигнат небето със своята кула, но когато задълбали в земните недра, Бог накарал водата да бликне, както при Потопа, и никой не успял да я спре след това – не спирала, заляла града, пропъдила хората, надигнала се чак до върховете, заличавайки всеки спомен от човешка ръка. Останало ни е само името и за това днес наричаме това огромно езеро –същинско море – Софийско.
🌊🌊🌊
Ния Казлачева
Астронавтите от „Артемис 2“ със сълзи в очите наблюдаваха Земята, докато бавно се приближаваха към нея след успешната мисия. Синята планета вече бе прекалено синя; от безкрайния океан се подаваше единствено върхът на новия остров Еверест.
🌊🌊🌊
Marieta Vassileva
Остров Витоша на планетата Земя – археолозите неотдавна постигнаха съгласие, че там е било финалното убежище на митичния Homo sapiens*, където последният представител на вида посмъртно изпил чаша вино с цианид и казал: „Аман от плебеи“.
*Homo sapiens – хуманоидна разумна раса с интелект в начален стадий, изчезнали от галактическия генофонд поради свръхпретенциозност, мания за величие и комплекс за изключителност!
🌊🌊🌊
Дарина Димитрова
Погледнах към овалното си тяло, което някога беше оцветено в най-ярките нюанси на синьото и зеленото, а сега наподобяваше много повече това на сестра ми, Луната. Изпъстрено с прободни рани, зейнали като адска пропаст и преливащи от кръвта на човешките ми деца, които се хранеха с плътта ми, избивайки се едно-друго за власт, пари и разгулен живот; унищожавайки всичките ми органи и събратята си, които отдавна бяха изчезнали наред със зеленината и водата, оставяйки ме гола, с разкъсани телеса и кървави язви.
🌊🌊🌊
Джордж Мишковиц
Когато смешната секта раздаваше листовки по булевард Витоша, никой не обърна внимание на призива ѝ. Днес колцината, които я последваха, продължаваха да пеят молитви и секат календара от Гьобекли тепе по телевизионната кула, след като оцеляха, приютени в най-високото място наоколо.
🌊🌊🌊
Elica Liubomirova
От лявата му ръка вече липсваха два пръста и той бързаше да напише следващия си страшен разказ, защото ТЕ го наблюдаваха. Беше заложник на острова на писъците, и макар да знаеше, че онова, което напишеше, ще бъде приложено върху живи хора, той не можеше да рискува да изгуби живота си.