Победител⛧Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление

4 август 2026

Уважаеми дами и господа!

Време е да обявим победителя в юлското издание на Страшен разказ в две изречения.

През целия месец се ля много пот и много кръв: получихме общо 105 кратки истории на ужасите от цели 75 участници.

Немалко от тях участват за пръв път: Добре дошли!

И този път умело избегнахме ИИ изделията... 😏

Освен няколко изключения, виновници за стичащата се пот по гърбовете ви бяха предимно физиологични страдания.

Изборът на победител беше абсурдно сложен и както сами ще видите, всички отличени разкази са достойни за първото място. Уви, нямаме ресурс да наградим 10 или повече участници, въпреки че го заслужавате!

Ето защо избрахме само един победител. Неговата история не е нито най-късата, нито най-кървавата, нито пък с най-усложнения изказ. Може би точно заради това избрахме него: без излишни подробности, с малко думи той рисува картина, която веднага изплува пред очите ни, а недоизказаните подробности само стимулират умовете ни да ги запълват по най-откачени начини!

Авторът нарича антагониста си „Придошляк“ и една подробност, която дава за него е, че температурата на тялото му е 45 градуса. Точно това е причината за стичащата се пот по гърба на главната му героиня. Ето я и самата история:

Слави Стоев

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Когато влизахме да поставим взривовете в тялото на Придошляка, всички знаехме, че вътре е 45 градуса. От всички, бях останала само аз, и сега пълзях в последните секунди преди взрива към отверстието, което също така вече не ми и пукаше за какво му служи.

Авторът получава за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД, а ние тайничко се надяваме този къс разказ да бъде доразвит в пълнокръвна творба, която да ни разкрие повече за новодошлия и защо трябва да бъде елиминиран...

Другите разкази, които бяха по темата, кратки, ясни, зли, кървави и ни накараха да се замислим, са:

Ла Костя

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Защото беше смесена с кръв... от бича.

***

Denislav Metodiev

Мръсната жега се заигра със съзнанието ми и го отнесе точно за една секунда. Тогава машината дръпна ръката ми и започна с ужасяващ звук да смила месото, костите, сухожилията, вените... Когато стигна до рамото, потта все още се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление.

***

Kostadin Stefanoff

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Пръстите ми трескаво опипваха въздуха над врата ми… напразно. Главата ми лежеше в тревата и бавно помътняващите очи гледаха как тялото ми се свлече безжизнено на напоената с кръв, мокра и кална земя.

***

Ivo Donevski

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Цялото ми внимание беше насочено към острието на кола, на който ме бяха набили. С облекчение усещах как се доближава до сърцето ми и нямах търпение да го достигне.

***

Радина Ангелова

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Стисках зъби, кръстосвах пръсти и се молех да издържа още 7 минути и 25 секунди в нажежената сауна и да стопя още 5 килограма и 335 грама до нормалните килограми за ръста ми. А отвън гостите на ресторанта на хотела получаваха инструкции да изчакат печеното си човешко след 7 минути и 24 секунди и премляскваха, гледайки хронометъра на стената.

***

Ivelina Georgieva

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Те бяха станали големите, а аз малката, и отвсякъде ме дебнеха червените им очи, готови да ме разкъсат. Сякаш не се намирах в класна стая, а в дупката на жесток мрежов разум, който вадеше от подсъзнанието ми най-големите ми страхове и ги изричаше чрез устите им, от което се гърчех като парцалена кукла, в която демон забиваше игли, за да изтръгне душата ми –душата на учител!

***

Ivena Zagorska - Modeva

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Винаги, когато заварвах забравените лекарства, с които борех невъзможното си кръвно, на масата, изтръпвах, но така и не се научих да ги прибирам. Докоснах малкото ѝ телце, климатикът беше изключен, а то – студено.

***

Beatrice Lazaro

Психиатърът се съблече, седна в креслото, прилепи голата си кожа към смуглата кожа на тапицерията и клетъчната ѝ памет го завлече в тялото на агонизиращия хадза. Слънцето го обгаряше, потта се стичаше по гърба му, но вече не му правеше впечатление – настървено поглъщаше писъците на одираната плът сред утробния тътен на барабаните. Стана, облече се и преди да покани следващия пациент, с ритуална прецизност забърса потта на жертвата, избила през порите на креслото.

***

Кръстю Мушкаров

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Някога пълноводната река се беше свила до поточе, а сега и то пресъхваше. Скоро Слънцето щеше да изпари и последната ми капка вода и кометната ми опашка щеше да изчезне, превръщайки ме в най-обикновен астероид.

***

Ira Vuchkova

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Въртях педалите в синхрон със сърцебиенето ѝ в монитора. Това проклето колело бе единственият останал източник на енергия.

***

Джордж Мишковиц

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Любувах се на звездите, протягайки ръка към тях. След минута въздухът в скафандъра ми свършва, а Слънцето ще ме кремира, ако някой случаен метеорит не наруши първия закон на физиката.

***

Петя Пелкина

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. До финала на състезанието „Спечели или умри“ оставаха 500 метра и аз бях първа, но другите оцелели участници ми дишаха във врата. Оставаше само да преминем минното поле преди финала, затова забавих темпото и ги пуснах пред мен, рискувайки или да загубя, или да спечеля, минавайки през труповете им.

Нека всички тези автори да се чувстват спечелили! Жестоки сте. Разказите ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.

Новата тема очаквайте по-късно днес... 📦