Победител⛧Преди
4 юли 2026
Добър вечер на уважаемата аудитория!
Време е да обявим резултатите от поредното издание на конкурса „Страшен разказ в две изречения“ за месец юни.
Участваха 40 души с общо 77 кратки разказа.
Приветстваме с „Добре дошли!“ всички тези от вас, които участваха за пръв път 😊
Подбрахме следните 12 творби, които бихме искали да отличим като сполучливи:
Demian satanailoff
Преди се хранех с „лайкове“. Сега с лайкващите ме някога.
***
Ira Vuchkova
Преди ми беше достатъчно само да ги наблюдавам как играят в училищния двор.
***
Danna Donku
Тя се усмихна и разпери ръце, готова за полет.
Хвърли се в пропастта, преди да разбере, че не са ѝ сложили обезопасителното въже.
***
Ива Николова
Седях в стола и люлеех бебето леко, докато му пея. Преди то все плачеше, но от седмица не бе издало нито звук.
***
Дарина Димитрова
Преди ме убеждаваха, че най-страшното, което ме очаква, е да порасна. Сега ме изпращат с писъци и продиращ гърлото рев, защото това никога няма да се случи.
***
Радина Ангелова
– Какво сте работили преди да станете на директор на опожарената детска градина със спящите бедни мили дечица в Перник?
– Акушерка, извършвах аборти.
***
Ангел Богатинов
Бързаше по тесните калдъръмени улички с измамната надежда да се прибере преди слънцето да се е скрило зад хоризонта и тъмните сенки, хвърляни от надвисналите над него като лешояди покриви, да го погълнат. Отдавна вече краката му не бяха единствените, които шляпат по мокрия камък, но той отказваше да повярва, че няма да се добере до светлия си и безопасен дом, преди ворионите да впият нокти и зъби в него.
***
Антония Вирай
Прибирайки се вкъщи, отключвам седемстепенния заключващ механизъм на вратата, влизам и повтарям същите движения наобратно, докато чувам стържене на верига по пода на съседната стая и малко след това кух, тъп удар на тяло в затворената там врата.
Преди имах майка, сега – „домашен любимец“.
***
Радослав Демиров
След дългия ден прекаран в търсене на храна и нещо за продаване в развалините на стария свят, той приключи деня, лежейки в импровизирания си заслон, направен сред руините на изоставен търговски център. Той засънува стария свят – преди „Зелената чума“, преди войната, смъртта, мародерите и разрушенията.
***
Деница Табакова-Желязкова
Преди мизерията и опустошението, преди глада и масовия канибализъм, преди да бъде използвано всяко едно създадено от човека оръжие, преди пренаселването и последвалите ресурсни войни, преди природните бедствия казват, че Земята била добро място за живеене.
***
Dilyan Delchev
Седя в порутеното мазе, мислейки за Газа, за Украйна и за Иран, за нещата, които преди бяха страшни. Седя в порутеното мазе, гледайки засилващата се светлина и си мисля, че преди да започнат да никнат гъбите, нещата бяха страхотни.
Всички тези разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.
Разказът, който избрахме за победител, далеч не е най-краткият. Дори може да се каже, че ако беше скъсен, това нямаше да отнеме от въздействието му.
Защо тогава той печели? Може би цялостната атмосфера, може би използваният речник, а вероятно и неочакваният край наклониха везните именно в негова полза.
Историята помни истински такива случаи, подобни на описания. И преди, и сега, ние сме същинското зло на този свят. Ако прочетете повече от постъпилите разкази, лесно ще забележите кое е страшното според нас, българите: ние, ние и пак ние, хората. Ние сме злото на света. Дали е така?
Онзи ден СРВ2И попадна на един коментар в мрежата и много го хареса:
„Реших да си пусна малко филми на ужасите, за да се разведря след новините...“ (Анонимен)
Та, без повече предисловия, ето го и разказа, който печели конкурса за юни:
Георги Киров
Вечер, когато Луната се появяваше сякаш нарочно, за да наблюдава, аз чувах бавните стъпки, които се качваха по дървените стълби към тавана, тропането на ключовете отекваше в тишината, а скърцането на вратата звучеше като зловещ смях в тъмното, когато при мен се промъкваше Страхът. Безкрайните минути оставяха тежката воня на поквара по тялото ми, която се смесваше с миризмата на желязо, а този разложен рефрен се повтаряше всяка нощ, преди да родя сестра си...
Този разказ донесе на автора си книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД.
Новата тема очаквайте по-късно днес...