Победител⛧Примижаване
3 декември 2025
Алилуя!
СРВ2И най-после е готов с резултатите от конкурса за ноември. Получихме 72 истории на ужасите от 42-ма автори.
Забелязваме повишаване на опитите да участвате с разкази, писани от ИИ... Какво се случва, хора? Не вярвате ли в себе си? Сериозно, ако сами не можете да измислите две изречения, значи не сте за тук 😊
Текстовете, писани от ИИ, продължават да съдържат в себе си следи, които изключително много се набиват на очи.
Ако не уважавате нас, то поне уважавайте себе си 😊
СРВ2И осъзнава, че няма да удържа ИИ-намесата още дълго, но засега държим фронта.
Вижте Ангел Богатинов например: всеки месец той изпраща ДЕСЕТКИ кратки разкази – само този месец е участвал с 20 – и всичко е писано лично от него. Говорили сме си с него за невероятната му продуктивност и той може да обясни всеки един свой разказ: как му е хрумнал, каква му е идеята и т.н.
Може би се нуждаем от повече ангели?
Без повече интродукции, разказите, които бяха писани от човеци, не бяха откраднати от Reddit и намерихме за увлекателни, са:
Demian Satanailoff
Милиарди хора по Земята примижаха, за да погледнат нагоре, защото Слънцето изведнъж започна да свети много по-ярко. И последното нещо, което осъзнаха бе, че то е повлечено от черна дупка, която поглъщаше лакомо Слънчевата система.
***
Niya Kazlacheva
Сърцето на Автора биеше лудешки, пръстите му барабаняха неуморно по клавиатурата, а очите му примижаваха срещу ярката светлина на екрана, която сякаш отблъскваше мрака на стаята, докато пишеше кулминацията на романа – смъртта на главната героиня. Буквите, които за последен път изписваха името ѝ, се раздвижиха, оживяха и жената, чиято история бе разказвал в продължение на месеци – окървавена и задъхана – протегна ръка измежду думите, сграбчила нож.
***
Георги Киров
Събудих се в няква странна поза – главата ми висеше от старо метално легло, докато във врата ми се впиваше ъгълът на ръждясалата му пружина и тогава го чух, чух този приглушен, мляскащ звук... Опитах се да мръдна, но не успях – не усещах тялото и краката си, повдигнах само глава, примижах с очи и тогава го видях – от устата му капеше слузеста течност, примесена с кръв, очите бяха като две бездни, издълбани в черната му косместа глава, и гладно засмукваше червата ми като спагети...
***
Ангел Богатинов
Мижеше, едва гледаше синия екран с подпухналите си и уморени очи, а мозъкът му бавно поемаше видеата, сменящи се на всеки петнадесет секунди. Бе се съгласил твърде нехайно с всички права на новото приложение и когато понечи да го спре, за да заспи, получи първото си предупреждение, че спре ли да гледа, ще бъде неутрализиран, а смъртта му ще бъде стриймната на живо в платформата.
***
Ангел Богатинов
Примижа сънено и затвори очи само за миг, след което се събуди стреснато, тъй като бе изпуснал телефона върху лицето си. Опита се да го вдигне, но екранът бе засмукал лицето му, опъвайки болезнено кожата му.
***
Яна Медникарова
Вече трето денонощие, откакто светът тънеше в непрогледен мрак, а хората панически се опитваха да се приспособят. Мъждукане, сякаш от кървяща, умираща звезда, проблесна в далечината и всички, примижавайки, в страх да не изпуснат светлинката от очи, се устремиха като стадо натам – към надеждата за нещо, което ще донесе спасение, но както се случва често – това беше само капан.
***
Петя Пелкина
Примижа в опит да прогони болката, заливаща мозъка му на вълни и да проясни погледа си, замъглен от сълзите, които тя предизвикваше в очите му. Имаше чувството, че някой дълбае с чук и длето в главата му, откъртвайки големи парчета от сивото му вещество, но знаеше, че ще се получи така, нарушавайки забраната за четене на книги, която автоматично задейства болковия чип в мозъка му и въпреки всичко, продължи да примижава и да чете, за да се спаси...
***
Denislav Metodiev
Клепачът стоеше безпомощно в захвата на металните челюсти, а всички нерви в тялото, до последния неврон, се опитваха да накарат окото да примижи, докато иглата бавно се приближаваше към него. Чу се пукот, а след това топла течност се разля по скулата, която внезапно бе облизана от грапав език.
***
Dr. Dilyana O. Dineva-Zheleva
Отметнах златист кичур от голото си рамо и сведох поглед към лунните отблясъци, които потайно галеха извивката на ханша и дължината на бедрата ми; проследих с пръсти кървавите резки по раздраната ми и натъртена плът, въздъхвайки немощно: "Продавам ти душата си срещу още от това."
И го почесах между закривените рога, от което жестоките му червени очи примижаха от удоволствие.
Всички тези парчета ужаси са добри, но решихме да наградим една по-специална история. Колко готин е шлифър-човекоядец, който е строг, но справедлив? Прочетете историята на Венета Кишева, която явно много е насъбрала на Д... :
Veneta Kisheva
Открай време Д. си беше авантаджия и не пропускаше да свие каквото и да е, останало без надзор, затова възхитено подсвирна и веднага облече чисто новия кожен шлифер, очевидно забравен на оградата и примижа доволно, когато напипа нещо в джоба – може би петдесетачка? С разочарование откри парче хартия, пропито със засъхнала кръв и някакви непознати символи, които Д. опита да разчете, но нямаше шанс, защото воднистите му очи се оцъклиха, лъжливият му език набъбна неимоверно, поквареното му лице посиня, докато черният шлифер пресушаваше и последната му капка живот, готов да увисне отново като новичък на оградата.
Доста дълъг, но все пак разбираем, този разказ ни допадна като идея и ще донесе на авторката си книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
Всички разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.