Победител⛧Split/Divided
4 април 2026
Добър вечер, скъпи приятели!
Ето ги и резултатите от конкурса „Страшен разказ в две изречения“ за март.
Участваха 17 автори с общо 64 истории на ужасите на тема Split/Divided, зададена лично от писателя Гай Морпъс.
Наблюдаваме няколко неща, които се случват едновременно:
👉🏻 Участниците стават все по-малко;
👉🏻 Пишещите редовно стават все по-добри... Всъщност, зверски добри;
👉🏻 Все повече нови и нови хора се включват, макар и еднократно. Това винаги носи радост;
🍋 Така че конкурсът оставя у нас сладко-кисел вкус, което не е съвсем зле...
Бихме искали да отличим следните 8 истории като сполучливи:
Петя Пелкина
Разпокъсан, разединен, разчленен, той поемаше последни болезнени глътки въздух, докато червена дантелена пелена бавно покриваше гаснещия му поглед. А някъде там, отстрани, пищеше дъщеря му, която сега трябваше сама да намери пътя през минното поле, нищо че беше едва на шест и се бе разделила заради тази война и с двете си ръце.
***
Ангел Богатинов
Пищялките се криеха под земята в очакване на някоя невнимателна жертва да стъпи върху парчето рохкава пръст, за да разцепят стъпалото му. Противно на името си, те не издаваха нито звук, пищяха жертвите им, чиито викове и стонове привличаха нови жертви в капана им.
***
Ангел Богатинов
– Ето, виждате ли, не е истинско дете, а робот – провикна се младият мъж и разцепи с брадвата главата на пищящото пред него дете.
Вместо да се посипят чипове, микроконтролери, натрошени платки и разпокъсани жици, по напукания асфалт блъвна гъста червена кръв, сред която като миниатюрни розови айсберги се носеха парченца мозък.
***
Veneta Kisheva
Торнадото върлуваше в планинското село – превръщаше къщи и плевни в летящи отломки, разцепваше вековните дървета на трески, отнасяше безвъзвратно домове, мечти, живот. А за осемгодишната Беси изглеждаше нереално колко бързо успява да върти показалеца си, откакто поседна в пещерата, дето случайно откри в най-затънтената част на вековната гора и не можеше да спре да се удивлява от сияещите в мрака образи и символи, издълбани в стените.
***
Veneta Kisheva
Метаморфозата завършваше, лъскавите мембрани на страховитите криле се свиха с хрущене под плешките, тъмните кладенци на очите потънаха и на тяхно място се избистриха омайващо красиви човешки ириси, раздираща болка замени сплъстената козина с красива гладка кожа. Когато се разкъсаха и последните свързващи нишки с Неговия свят, завесата се вдигна, Той стисна микрофона и с покоряваща усмивка излезе на сцената пред своите почитатели, очакващи поредната порция деградация на съзнанието и мисълта.
***
Denislav Metodiev
Изкуственият интелект постепенно се бе превърнал в естествен – той беше получил официално разрешение от хората да се разпорежда със съзнанието им, съхранявайки го на облак.
Така милиарди безгрижни, бездушни тела се рееха по улиците, моловете и курортите, без реално да осъзнават какво правят там, без да могат да „преживеят“ живота – някои от тях щяха да получат команда от собствения им мозък да сложат край на съществуването си, а други щяха да бъдат запазени като специална генетична селекция и средство за производство на нови съзнания.
***
Denislav Metodiev
Чуствах се разпокъсан. Всяка част от мен се съпротивляваше срещу натрапеното ми ново тяло – овално и с капак, а мислите ми в този момент бяха тотално разпилени – останали някъде из парчетата мозък по стената вкъщи.
***
Деница Табакова-Желязкова
С притаен дъх, без да мигат, учените зяпаха огромния екран, на който в реално време се излъчваше увеличен образ на човешка яйцеклетка, „оплодена“ с неизвестния генетичен материал, намерен на новата планета. Всеобщо ахване огласи залата, когато оплодената клетка се раздели.
За победител избрахме разказа на Симеон Бояджиев, защото един от основните ни критерии е текстът да препраща към по-задълбочен анализ на даден проблем. Разказът изпълнява тази роля, ето защо избрахме да го наградим. Ето го и него:
Симеон Бояджиев
Едната част от душата ми остана при баща ми – за да се гордее с мен, другата – при майка ми, за да не се притеснява дали съм жив; частица оставих и на жена ми, за да вярва, че ще се върна; с останалата част от душата ми всяка вечер разказвам приказка на детенцето си... А аз крача в дъжда, в калта, с автомат пред гърдите си, с празни очи, окървавен и бездушен, крещя и избивам противниците, изпратени срещу мен – същите такива бездушни...
Победителят ще получи за награда книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД.
Всички отличени разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.
А ние се надяваме всички автори от горния списък да не спират да пишат. Не за нас, а за себе си, защото вдигат нивото с голяма бързина.
Новата тема очаквайте по-късно днес!