Уважаеми дами и господа, време е да обявим победителя и отличените автори в августовското издание на „Страшен разказ в две изречения“!

Впечатление правят все повечето нови лица, които пишат при нас. Опитваме се да приветстваме всеки един лично, но ако сме пропуснали някого, да се чувства топло приветстван!

37 участници ни изпратиха 93 творби на ужаса като коментар в сайта ни, във Фейсбук и на имейл.

За победител избрахме автора, участвал с цели 31 парчета ужаси. Измежду всички апокалиптични сценарии, зли демони, кървави сцени, насилие, проклятия, завърнали се мъртъвци и какво ли още не, избрахме една съвсем лесна за вярване история, която няма нищо паранормално в себе си. Само едно пътуване между кошмара насън и кошмара наяве. А не е ли нашият живот именно едно постоянно лутане между двете?

Събуди се със задавен вик, кашляща и бореща се за глътка въздух, докато ноктите ѝ все още деряха кожата на шията ѝ в опит да я освободят от увилите се като пипала коси, които я душаха. Прокара ръка по плешивия си скалп, за да се увери, че е било милостив сън, защото не косата, а ракът я задушаваше бавно, разяждайки белите ѝ дробове.
Ангел Богатинов

Авторът ще получи за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

Другите разкази, които ни допаднаха и ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти, са:

Всички знаят приказката за хитрия шивач, изстискал вода от „камъка“, но малцина си спомнят, че след срещата с великана той се завърнал само с едно око, защото отдавна бил изял парчето сирене.
Ангел Богатинов

⛧

Потта се стичаше по гърба му, но той не я усещаше, устремен към последното стъпало на стълбите, които изкачваше в продължение на седем години в отчаян опит да излезе от комата.
Ангел Богатинов

⛧

Мъжът танцуваше безпаметно върху оголения кабел.
Danna Donku

⛧

Задъхан, Том вървеше по сгорещения, прашен тротоар, слънцето – зла, нажежена топка на оцъкленото небе, напичаше безмилостно, отпуснатите, леко сгърчени листа на дърветата докосваха лицето му и после застиваха. Опитваше се да бърза, краят на улицата трептеше в мараня и сякаш беше близо, отмести поглед учуден от болката в левия си крак и с ужас видя собствената си сянка – беше го захапала.
Krasimira Rangelova

⛧

За пета поредна година празничната трапеза беше наредена в очакване на гостите, а форматът беше ясен – всеки един от присъстващите имаше право на две изречения, с които да накара останалите да сложат край на живота си. После домакинът щеше да се възползва от правото си на желание, а то винаги беше едно и също – да ги съживи до следващата година.
Denislav Metodiev

⛧

Душекрадецът имаше отличителна черта, която предупреждаваше за неговото присъствие, звън от малки вятърни камбанки – всички знаеха, че поемеш ли си дъх, докато ги чуваш, той ще вземе душата, живееща в дъха ти. Мъжът чакаше да спре да чува техния звън, вече беше много червен, а очите му щяха да изскочат – беше си поел дъх за последно преди повече от две минути.
Ivena Zagorska - Modeva

Мъничък съвет към всички, които имат интерес: нямате нужда от много думи, за да спечелите конкурса. Нуждаете се само от правилните. Няма нужда към идеята си да описвате и точната температура на въздуха, посоката на вятъра или зелените очи на протагониста: изберете от шепата си няколко кристалчета, които ще напътстват въображението на читателя, без да го заслепяват.

Още един съвет: насочете се към един конкретен проблем и неговото решение. Често се срещат автори, които поставят един проблем, решават го, но разказът не им се струва достатъчно завършен, затова добавят още следващи стъпки, и още, и още... Недейте. В две изречения имате много малък брой стъпки от точка А до точка Б, затова е добре да концентрирате максимален заряд в толкова малък допустим обем.

Надяваме се да четем още от вас и по следващата тема, която ще долети след броени минути!

3 септември 2026

Ах. Отново е август.

Гъст и задушен, прашен и страшен!

Както знаете, август е по-специален месец за нас, и по традиция темата за писане на страшен разказ в две изречения е свободна!

Дошла ви е брутална идея по тема, която е отминала? Напишете я сега!

Следите ни и искате да участвате, но всяка тема ви се струва по-тъпа от предишната? Пишете за каквото пожелаете!

Задачата е ясна, а правилата за участие в конкурса остават непроменени:

📦 дължината на разказа да е две изречения или по-малко;

📦 замисълът да е изцяло ваш, а не генериран от изкуствен интелект или изкопиран от мрежата;

📦 жанрът да е ужас, или с други думи, творбата да предизвиква страх, да вдига адреналина!

Както винаги, най-добрата (най-злата) история ще получи за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

Най-интересните разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.

Изпращайте идеите си по темата на имейл stra666en.razkaz@gmail.com или като коментар под актуалната тема във Фейсбук.

4 август 2026

Уважаеми дами и господа!

Време е да обявим победителя в юлското издание на Страшен разказ в две изречения.

През целия месец се ля много пот и много кръв: получихме общо 105 кратки истории на ужасите от цели 75 участници.

Немалко от тях участват за пръв път: Добре дошли!

И този път умело избегнахме ИИ изделията... 😏

Освен няколко изключения, виновници за стичащата се пот по гърбовете ви бяха предимно физиологични страдания.

Изборът на победител беше абсурдно сложен и както сами ще видите, всички отличени разкази са достойни за първото място. Уви, нямаме ресурс да наградим 10 или повече участници, въпреки че го заслужавате!

Ето защо избрахме само един победител. Неговата история не е нито най-късата, нито най-кървавата, нито пък с най-усложнения изказ. Може би точно заради това избрахме него: без излишни подробности, с малко думи той рисува картина, която веднага изплува пред очите ни, а недоизказаните подробности само стимулират умовете ни да ги запълват по най-откачени начини!

Авторът нарича антагониста си „Придошляк“ и една подробност, която дава за него е, че температурата на тялото му е 45 градуса. Точно това е причината за стичащата се пот по гърба на главната му героиня. Ето я и самата история:

Авторът получава за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД, а ние тайничко се надяваме този къс разказ да бъде доразвит в пълнокръвна творба, която да ни разкрие повече за новодошлия и защо трябва да бъде елиминиран...

Другите разкази, които бяха по темата, кратки, ясни, зли, кървави и ни накараха да се замислим, са:

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Защото беше смесена с кръв... от бича.
Ла Костя

⛧

Мръсната жега се заигра със съзнанието ми и го отнесе точно за една секунда. Тогава машината дръпна ръката ми и започна с ужасяващ звук да смила месото, костите, сухожилията, вените... Когато стигна до рамото, потта все още се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление.
Denislav Metodiev

⛧

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Пръстите ми трескаво опипваха въздуха над врата ми… напразно. Главата ми лежеше в тревата и бавно помътняващите очи гледаха как тялото ми се свлече безжизнено на напоената с кръв, мокра и кална земя.
Kostadin Stefanoff

⛧

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Цялото ми внимание беше насочено към острието на кола, на който ме бяха набили. С облекчение усещах как се доближава до сърцето ми и нямах търпение да го достигне.
Ivo Donevski

⛧

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Стисках зъби, кръстосвах пръсти и се молех да издържа още 7 минути и 25 секунди в нажежената сауна и да стопя още 5 килограма и 335 грама до нормалните килограми за ръста ми. А отвън гостите на ресторанта на хотела получаваха инструкции да изчакат печеното си човешко след 7 минути и 24 секунди и премляскваха, гледайки хронометъра на стената.
Радина Ангелова

⛧

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Те бяха станали големите, а аз малката, и отвсякъде ме дебнеха червените им очи, готови да ме разкъсат. Сякаш не се намирах в класна стая, а в дупката на жесток мрежов разум, който вадеше от подсъзнанието ми най-големите ми страхове и ги изричаше чрез устите им, от което се гърчех като парцалена кукла, в която демон забиваше игли, за да изтръгне душата ми – душата на учител!
Ivelina Georgieva

⛧

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Винаги, когато заварвах забравените лекарства, с които борех невъзможното си кръвно, на масата, изтръпвах, но така и не се научих да ги прибирам. Докоснах малкото ѝ телце, климатикът беше изключен, а то – студено.
Ivena Zagorska - Modeva

⛧

Психиатърът се съблече, седна в креслото, прилепи голата си кожа към смуглата кожа на тапицерията и клетъчната ѝ памет го завлече в тялото на агонизиращия хадза. Слънцето го обгаряше, потта се стичаше по гърба му, но вече не му правеше впечатление – настървено поглъщаше писъците на одираната плът сред утробния тътен на барабаните. Стана, облече се и преди да покани следващия пациент, с ритуална прецизност забърса потта на жертвата, избила през порите на креслото.
Beatrice Lazaro

⛧

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Някога пълноводната река се беше свила до поточе, а сега и то пресъхваше. Скоро Слънцето щеше да изпари и последната ми капка вода и кометната ми опашка щеше да изчезне, превръщайки ме в най-обикновен астероид.
Кръстю Мушкаров

⛧

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Въртях педалите в синхрон със сърцебиенето ѝ в монитора. Това проклето колело бе единственият останал източник на енергия.
Ira Vuchkova

⛧

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. Любувах се на звездите, протягайки ръка към тях. След минута въздухът в скафандъра ми свършва, а Слънцето ще ме кремира, ако някой случаен метеорит не наруши първия закон на физиката.
Джордж Мишковиц

⛧

Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление. До финала на състезанието „Спечели или умри“ оставаха 500 метра и аз бях първа, но другите оцелели участници ми дишаха във врата. Оставаше само да преминем минното поле преди финала, затова забавих темпото и ги пуснах пред мен, рискувайки или да загубя, или да спечеля, минавайки през труповете им.
Петя Пелкина

Нека всички тези автори да се чувстват спечелили! Жестоки сте. Разказите ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.

Новата тема очаквайте по-късно днес... 📦

4 август 2026

Скъпи приятели!

Понеже постоянно двете изречения не ви стигат, този месец ще имате право на цели три изречения, в които да напишете разказ на ужасите!

Уловката е, че първото изречение го задаваме ние и е еднакво за всички:
„Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление“

Именно това изречение можете да приемете и за тема на месеца. Разкажете ни в каква ситуация се намира героят ви, че обилното потене да е най-малкият му проблем...

Можете да използавате изречението в първо лице, да го преобразувате в трето лице или дори в друго лице и число, ако се чувствате достатъчно смели :)))

Ако се чудите как се роди тази тема, ето я и нейната история:

СРВ2И бе на път и трябваше да си зареди телефона, при това спешно. Единственото място, където това беше възможно, бе чакалнята на гарата. На вратата с големи букви пишеше „Kлиматик! Затваряй вратата!“, а самата врата зееше широко отворена и подпряна със саксия. Нещо повече, някои от огромните прозорци на помещението също зееха отворени, но това никак не помагаше: въздухът вътре не помръдваше. Показаха на СРВ2И къде може да си включи зарядното: един разбит разклонител с две гнезда, целият омотан в тиксо. СРВ2И се дотътри през горещия въздух, включи си зарядното и зачака процентите да започнат да се покачват. Нямаше много за правене или за разглеждане, затова вниманието привлече една подмолна капка пот, която пропълзя по целия гръб на СРВ2И, докато не стигна ръба на дънките ѝ и не попи там. На СРВ2И ѝ беше толкова топло и беше толкова уморена, че реши дори да не обръща внимание на потта, която се стичаше по гърба ѝ...

И voilà!

Изречението „Потта се стичаше по гърба ми, но вече не ми правеше впечатление“ сякаш примигна в неоново в притъмнялото съзнание на СРВ2И. Някои хора постоянно са „във филма“. СРВ2И е постоянно „в разказа“. Започна да върти това изречение в главата си и да увива около него ту тази предистория, ту това продължение, докато не осъзна, че това е много добра тема!

Задачата е ясна, а правилата за участие в конкурса остават непроменени:

☀️ дължината на разказа да е две изречения или по-малко;

☀️ замисълът да е изцяло ваш, а не генериран от изкуствен интелект или изкопиран от мрежата;

☀️ жанрът да е ужас, или с други думи, творбата да предизвиква страх, да вдига адреналина!

Както винаги, най-добрата (най-злата) история ще получи за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

Най-интересните разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.

Изпращайте идеите си по темата на имейл stra666en.razkaz@gmail.com или като коментар под актуалната тема във Фейсбук.

4 юли 2026

Добър вечер на уважаемата аудитория!

Време е да обявим резултатите от поредното издание на конкурса „Страшен разказ в две изречения“ за месец юни.

Участваха 40 души с общо 77 кратки разказа.

Приветстваме с „Добре дошли!“ всички тези от вас, които участваха за пръв път 😊

Подбрахме следните 12 творби, които бихме искали да отличим като сполучливи:

Този разказ донесе на автора си книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД.

Новата тема очаквайте по-късно днес...

4 юли 2026

Уважаеми дами и господа!

Ето я и темата за месец юни:

Преди.

„Преди“ е опасна пътека, по която често поемаме. Преди всичко беше по-хубаво. Преди всичко беше истинско. Преди ние бяхме по-хубави. Преди бяхме истински.

„Преди“ е сянката, която винаги ни следва по петите и ако не внимаваме, е способна да ни удави в идеализираните ни спомени.

„Преди живеех срещу гробището, сега живея срещу нас“, както би казал един типичен СРВ2Иец...

Този месец ви предизвикваме да напишете история на ужасите в две изречения, като използвате думата

„Преди“.

Както винаги, най-добрата (най-злата) история ще получи за награда книга от най-новите издания на

Издателска къща БАРД!

Най-интересните разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.

Правилата за участие в конкурса остават непроменени:

🌘 дължината на разказа да е две изречения или по-малко;

🌑 замисълът да е изцяло ваш, а не генериран от изкуствен интелект или изкопиран от мрежата;

🌒 жанрът да е ужас, или с други думи, творбата да предизвиква страх, да вдига адреналина!

Изпращайте идеите си по темата на имейл stra666en.razkaz@gmail.com или като коментар под актуалната тема във Фейсбук.

4 юни 2026

Уважаеми дами и господа!

Май месец мина и е време да обявим победителя в поредното издание на конкурса Страшен разказ в две изречения.

Вие направо избухнахте!

Включиха се много нови автори – както тук, така и по имейл.

Добре дошли!

Редовните заподозрени също дадоха всичко от себе си в общо 105 късчета ужаси.

Сполучливите кратки разкази бяха близо 20... Дори след като отсяхме тези, които поради прекомерната си дължина се размиваха, пак останаха прекалено много потенциални победители...

Окастрихме списъка до 6 кратки истории на ужасите, всяка от които е достойна за победител. Всяка една.

Все пак избрахме най-кратката история, позовавайки се на препоръката за минимална дължина. Другата причина, която ни накара да отличим точно този разказ, бе вечната мистерия: какво всъщност е „роджър“?! Разбираме последиците от него, става ни ясно, че той е оръжие, заплаха, опасност, и се включва в контакт, с копче или по друг начин, но така и не ни става ясно какво е. И колко боли от него...

Тази мистерия в 35 думи печели майското издание на конкурса:

Маскираният доближи завързаната жертва и отлепи тиксото от устата ѝ, защото обичаше да слуша. След това включи роджъра и го допря до слепоочието ѝ, а продължителните, протяжни писъци огласиха мазето на старата къща на хълма...
Евгени Томов

Поедителят ще може да избере за своя награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

Другите разкази, достойни за награда, са:

Този разказ донесе на автора си книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД.

Новата тема очаквайте по-късно днес...

4 юни 2026

Уважаеми дами и господа!

Ето я и темата за къс разказ на ужасите за месец май:

Роджър

Историята на темата е следната: преди години, един много близък приятел на СРВ2И му разказа следното:

там, където въпросният приятел даваше нощни смени, живеел голям, тлъст плъх, който всички наричали Роджър. Опитите да се отърват от него не давали резултат и Роджър изскачал ту тук, ту там, докато накрая човеците просто свикнали с него.

Веднъж един от служителите се събудил от дрямка и заварил Роджър да си седи преспокойно на гърдите му! Това, разбира се, довело до неописуем ужас у човека, но не повлияло съществено на Роджър, който продължил да си живее щастливо там.

Тази историйка така се наби в ума на СРВ2И, че оттогава насам винаги, когато види нещо страшно, СРВ2И го кръщава Роджър: дали ще е възголям паяк, нетипичен за градската фауна, дали ще е канален плъх с лъскава муцуна, дали ще е някакво друго страшилище, няма значение: страшното винаги е Роджър.

Разкажете ни за Роджъра от кошмарите ви, били те наяве или насън. Дали е опашат, мустакат, крилат или рогат, няма значение: в разказа си трябва да използвате името Роджър.

Кой знае, Роджър може и да е изкупителната жертва, главният герой, спасителят...

Както винаги, най-добрата (най-злата) история ще получи за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

Най-интересните разкази ще бъдат публикувани в сайта за наука, техника и загадки Обекти.

Правилата за участие в конкурса остават непроменени:

🐁 дължината на разказа да е две изречения или по-малко;

🕷️ замисълът да е изцяло ваш, а не генериран от изкуствен интелект или изкопиран от мрежата;

🕸️ жанрът да е ужас, или с други думи, творбата да предизвиква страх, да вдига адреналина!

Изпращайте идеите си по темата на имейл stra666en.razkaz@gmail.com или като коментар под актуалната тема във Фейсбук.

4 май 2026